УЛИЦАТА НА МЕЧТИТЕ

Ти спомняш ли си улицата на мечтите,

по която с теб вървяхме след любовта?

Тогава бяхме живи.

Ръката ми

събира пепелта на времето

и възкресява онзи миг.

Мига, когато с теб обичахме.

Когато вплитахме ръцете си.

Когато литвахме с „Rainbow”.

Когато бяхме живи.

Сега вървим по други улици –

сред хаос и лудешки крясък,

сред суета и клоунаден смях.

Остана улицата на мечтите ни

в копринения сън на спомена.

Сега живеем.

Но живи ли сме без онази наша улица?

Без улицата на мечтите ни.